Животни под селекционен контрол

Животни под селекционен контрол

Автохтонните, местни породи са с ниска продуктивност и няма смисъл да се стимулира масовото им отглеждане, твърди проф. д-р Васил Николов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството

Интервю на Лили Мирчева

– Проф. Николов, кои ще са основните промени в субсидирането на животновъдството след въвеждане на схемите за обвързана подкрепа през 2017 година?

–                  Първо – създава се нова схема за крави от 5 до 9 броя, отглеждани в планинските региони. Досега се подпомагаха ферми с над 10 животни. Втората схема е за подпомагане на овце до 50 броя в стадо. Преди беше за цялата страна, а сега ще важи само да планинските райони. Що се отнася за животните под селекционен контрол, ставката ще е минимум два пъти по-голяма от тази на останалите. Досега се допускаше абсолютното безумие в стада от минимум 10 крави, само една да е под селекционен  контрол. Същото важи и за овцете. От 2017 г. ще се подпомага отглеждането на минимум 20 крави от една порода под селекционен контрол. Примерно в дадена ферма има три породи крави, но от всички трябва да има минимум по 20 броя. Второ – всички говедата в стадото трябва да бъдат записани в главния раздел на родословните книги, което означава поне два пояса на родителите им, т.е. да се знаят техните баби и дядовци. Но трябва да стане ясно, че ще признаваме само родители, записани в регистрите на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. Трето – и за кравите, и за останалите животни, трябва да има доказана реализация на мляко, т.е. обвързване с производството, което се доказва с документи. Това не се отнася за месодайните животни, тъй като у нас все още няма достатъчно опит и ясни правила за подпомагане. За овцете ще се изисква 50 и повече в стадото да са от една порода, с известен произход, т.е. минимум един родословен пояс. За млечните породи – доказване на продадено поне 90 л мляко. За автохтонните породи овце засега няма да има токова изискване. Примерно една каракачанска овца може единствено да изхранва малките си.

–                  Как ще се определя т. нар. диференцирана ставка в обвързаната подкрепа?

–                  Това е доста интересно. Въвеждат се прагове за подпомагане според броя на животните, примерно – до 250 крави. Субсидията под селекционен контрол е 410 лв., над 250 животни ставката е 318 лв., т.е. за по-едрите ферми ставката е по-ниска. Ако фермата има 1000 крави – първите 250 вземат по 410 лв, останалите – по 318 лв. Това вече са реални стимули за развитието на семейното фермерство.

–                  Как ще се доказва произхода и родословието на животните?

–                  Чрез изграждането на Националната генетична лаборатория  лаборатория, оборудвана с помощта на Българо-швейцарската програма „Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони“, ние можем да доказваме породите чрез ДНК анализ. Лабораторията позволява да използваме модерни методи за идентификация на селскостопанските породи, да изпълняваме развъдни програми, да селектираме високопродуктивни животни за месо и мляко, както и да съхраняваме силно застрашеното биоразнообразие на добитъка в България. В страната официално са признати 33 автохтонни породи, от които 22 овце. Новата генетична лаборатория ще позволи и да се идентифицират гените на местните породи. Вече имаме  възможност да правим диференциация между отделните породи. Оттам нататък когато ни представят животно, примерно от порода Родопско късорого говедо, ще сме убедени, че е точно такова. Но когато ни се предлагат някакви кръстоски, ние ще можем да докажем това. Много от моите колеги са скептични и твърдят, че голяма част от нашите породи са създавани чрез кръстосване. Аз съм обнадежден, защото в рамките на проекта изпратихме 50 проби за анализ в Германия от Родопско късорого говедо, от които бяха изследвани 40 проби. Оказа се, че от тях само една е кръстоска, а всички останали са оригинална порода.

–                  Лабораторията бе открита, но защо все още не работи?

–                  Така е така защото искам да присъствам лично при вземането на проби от всички породи животни. С председателите на развъдните организации ще отидем в най-типичните стада, за да отберем образци от най-типичните животни. Според проекта трябва да направим ДНК анализ на 27 породи. Вече има интерес и от други центрове към нашата лаборатория. За съжаление тя трябваше да съществува още преди 3-4 години. Не успях да убедя земеделските министри оттогава досега колко е важно това, защото ги заблуждаваха, че в институтите имало лаборатории. Но не може една институтска лаборатория всеки ден да върти по 1000 проби. В Германия при слагането на ушна марка, парченцето кожа, което се отделя от ухото, веднага се пуска в епруветка и се прави ДНК анализ, а пробата се замразява. Нашата идея е постепенно да вървим към този вариант. Първоначално ще започнем с доказване на произхода на 10% от популациите. Ще направим на мъжките животни, а след години – всяко ново животно ще бъде записано в племенната книга и ще бъде доказан неговия произход. Постепенно всички животни в страната ще преминат ДНК тест.

–                  Колко време ще е необходимо да се случи това?

–                  От много неща зависи, но се надявам да е по-бързо. С въвеждането на схемите за обвързано подпомагане искаме животните да са вписани в главния раздел на родословните книги.

–                  Какво означава това на практика?

–                  Трябва да имат ясен произход, поне до втори родословен пояс, а за овцете – поне един пояс. Развъдните организации ще показват кои са тези животни, а ние ще започнем да ги тестваме. Това ще стане в рамките на 5 до 7 години.

–                  От 2017 г. обвързаното подпомагане ще бъде ли свързано с тези изисквания?

–                  Ние в момента променяме схемите и след нотификацията на Брюксел ще действат при тези условия. Трябва да бъдат разработени технологични карти за всички животни в България. Целта е субсидията да е процент от определени разходи на животновъда, за да има определена рентабилност и съответно – печалба от работата си.

–                  Участваха ли експерти от агенцията при определяне на новите правила за обвързана подкрепа?

–                  За съжаление при определяне на досегашните правила, действали през миналата и тази година – не. Дори не знаехме, че има обсъждания. В резултат бяха заложени  абсурдни неща. Примерно да се субсидират 10 и повече крави, от които поне една е под селекционен контрол. По същия начин бе при овцете. Това бе премахнато. Досега бюджетът се разпределяше „на калпак“, но вече се въвеждат икономически правила. Бройката говеда, която се подпомага под селекционен контрол, е 7 500.

–                  Имаше период, в който се смяташе, че агенцията за репродукция и селекционен контрол е излишна и дори, че може да бъде закрита. Как стоят нещата сега?

–                  През юни излезе европейски регламент, който иска от всички държави-членки да създадат контролен орган в областта на селекцията. Ако бяхме се подвели и ликвидирали агенцията, сега трябваше да създаваме ново звено. В регламента са залегнали изисквания кой извършва дейност, кой контролира,  какви са механизмите на търговия с племенни животни и т.н. У нас досега с това се занимаваха предимно браншовите организации, а те воюваха с  развъдните… Затова компетентен орган трябва да контроли процеса на издаване на лицензи, да ръководи развъдната дейност, да следи как се води документация, какви са правата и задълженията на фермерите, на развъдните организации и т.н. Досега всички проблеми бяха довеждани до знанието на ЕК и се търсеше нейния арбитраж.

–                  Предвиждат ли се някакви промени относно изискванията за развъждане на местните, автохтонни  породи животни?

–                  Целта на подкрепата на местните застрашени породи е съхранение на генофонда. В бъдеще ще бъдат ограничени и бройките на отглежданите редни местни породи животни. Но тъй като се наслагват субсидии – по 400 лв. за агроекология плюс 385 лв. за животни под селекционен контрол, добавя се и 195 лв. за преходна помощ, получава се почти 1000 лв. на крава. Това кара много фермери да търсят автохтонни породи. Няма смисъл да се стимулира масовото им разпространение, защото имат ниска продуктивност.  Би трябвало да се отглеждат в естествения им ареал или в близките. Примерно Родопско късорого говедо да е в Родопите и високопланинските региони, но в никакъв случай в равнини, Медночервена шуменска овца – нека е в Шуменския край и в Търговище, във Видин и Монтана, но не в Петрич. Ако някой иска да отглежда в друг ареал – да не получава субсидия за автохтонни породи, а само за агроекология. По едно време започна едва ли не война срещу автохтонните породи и големите субсидии, които получавали. Това не е истина и пример за това е, че нито един едър фермер в говедовъдството не започна да гледа Късорого говедо. Трябва да има чисти породи и ясни схеми на подпомагане. В момента е доста голям хаос, но все отнякъде трябва да се тръгне. Контролът да започне отдолу – от самите развъдните организации. Държавната помощ за тях става все по-малка. В момента е фиксирана на 4 милиона лева годишно, като относителен дял намалява и фермерите също плащат за селекционен контрол. Но колкото повече плащат, полкова повече питат: “А за какво плащам?“ И в момента има развъдни организации, които не са успели да си съберат приходите от фермерите. Обяснението е, че най-вероятно не са вършили дейност и като са отишли да си искат пари, са им отговорили: „А за какво да ти платя?“  Ние при всички положения трябва да стимулираме развитието на млечното овцевъдство в страната. На запад развъдните организации имат над 100-годишна история. Не може да искаме за 10-15 години да ги стигнем, но е факт, че вървим тази посока. Има възможност да се изчистят популациите на животните под селекционен контрол и да останат най-чистите.

–                  Ще остане ли Източно-балканската свиня и в кои региони ще се отглежда?

–                  Това е голямата ми болка. Ако ме питате – бих разрешил навсякъде в България да се отглежда породата, но хората по места няма да я пуснат. Ние можем да възстановим истинските й ареали – Шуменска, Варненска, Бургаска област, особено надолу към Странджа. В момента дали фермерите, които я отглеждат, ще получат разрешение за отдаване на пасища, зависи от местните съвети. А те не дават защото пречели на ловците, унищожавали посевите и т.н., но за мен Източно-балканската свиня е едно от най-големите ни национални богатства и унищожаването на породата ще тежи на всички нас.

–                  Какво трябва да се направи, за да се спаси породата?

–                  Много и комплексни мерки са необходими. Първото нещо е земята за пасища да се отдава не за една, а за 5 години, за да участват стопаните в програми. Трябва да се вземе централно решение и да се определят ареалите на тази порода, а не да се остави на местните съвети да определят. Освен Източно-балканската свиня, за никоя друга порода кметовете не определят дали да се отглежда или не. Но най-важно е да се патентоват уникални продукти от породата и да се рекламират по света. Примерно Смядовската луканка трябва да се прави само от тази свиня. Натам трябва да вървят нещата.


Comments are closed.