Малкият и среден бизнес в земеделието става приоритет за кабинета до 2021 г.

Малкият и среден бизнес в земеделието става приоритет за кабинета до 2021 г.

В управлението си от 2017 до 2021 година правителството „Борисов 3“ издига като основен приоритет финансовата подкрепа за малките и средни предприятия от сектора на селското стопанство плюс стимулиране на доходоносно земеделско производство и равнопоставеност на пазара. Това е записано в Програмата на Министерския съвет за управлението до 2021 г., приета на вчерашното заседание на кабинета.

Както и досега администрацията ще полага максимални усилия за пълното усвояване на  европейските средства по директните плащания и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) съгласно изготвени индикативни годишни програми при спазване на сроковете, предвидени в тях.

Чиновниците са амбицирани този път да съкратят сроковете за обработка на документи и да опростят процедурите за кандидатстване.

На този етап фермерите трябва да са спокойни, че кабинетът обещава запазване на съществуващите и въвеждане на нови схеми за държавна подкрепа – става въпрос за помощите за изграждане на фермерски пазари, както и осигуряване на финансов ресурс за прилагане на схеми за преходна национална помощ в растениевъдството и в животновъдството.

Ще бъдат продължени и политиките на балансирано и диверсифицирано земеделие. Обвързаното с производството подпомагане ще се основава на критерии за по-високо качество, продуктивност и конкурентноспособност на производството и на подход за гъвкаво разпределение на средствата в секторите „Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“.

Ще се засили контролът за спазване на изискванията за производство на биологична продукция чрез промяна на нормативната уредба и популяризиране на ползите от биологично произведените храни и продукти за човешкото здраве.

По отношение на реформата в поземлените отношения ще се работи за устойчивост, комасация и отношение към земеделската земя като към природен ресурс, осигуряващ националната хранителна сигурност.

Ще се подготвят промени в нормативната уредба, регламентираща обществените отношения в сферата на собствеността и ползването на земите, но не се уточняват какви.

За пореден път се говори за създаване на „оптимални условия за развитие на ефективно поливно земеделие и превенция на риска от наводнения, бедствия и аварии на територията на регионите“.

След като държавните напоителни системи бяха разграбени, сега ще се работи за тяхното опазване, като се гарантира развитието на хидромелиорациите чрез засилване на контрола в държавните дружества.

Ще се работи и за сигурна защита на обработваемата земя от вредните въздействия, свързани с климатичните рискове, чрез гъвкаво финансиране на извършваната обществена услуга.

Ще бъде подготвен и приет Закон за хидромелиорациите. Целта е да се оздрави „Напоителни системи“ ЕАД и да се обещае нормално развитие на хидромелиорациите. Ще се прилага комплексен подход за превенция и управление на рискове и кризи, съчетан с дейността на други ведомства.

Продължаване изграждането, въвеждане и реално функциониране на нова система за борба с градушките.

Системата от държавни помощи ще работи така, че да се компенсират загубите за земеделските стопани от неблагоприятните природоклиматични и икономически условия.

Обещава се и високо ниво на защита на здравето на животните и превенция срещу болести. В това отношение се обещава засилен контрол и създаване на условия за провеждане на адекватна профилактика на икономически важните болести по животните и по-ефективна организация за бързо овладяване на възникнали огнища на заболявания.

Ще се работи и въвеждане на нови изисквания към средствата за идентификация на животните и пчелните семейства (използване на електронен идентификатор).

Най-после ще се заработи и по системата за екарисажите.

В областта на науката и иновациите в земеделието се планира да се въведе инструмент за генериране на иновативни политики в аграрния сектор чрез създаване на достъпен за бизнеса интелектуален център на българското земеделие.

Превръщане на националните аграрни научни звена в движеща сила за иновации в аграрния бизнес чрез насърчаване на фундаменталните и приложните изследвания в университетите и научни организации в аграрния сектор, а също и чрез финансиране на конкурсен принцип.

Преструктуриране на Селскостопанска академия ССА чрез нов закон и промяна на начина на финансиране и управление за изпълнение на политиките на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).

Създаване на ясни правила за функциониране на браншовите организации в аграрния отрасъл и регламентиране на взаимоотношенията им с държавните органи и местната власт.

Приемане на Закон за браншовите организации, който ясно да дефинира и идентифицира представителните структури на бранша и регламентира взаимоотношенията между тях и държавата. От 20 години всеки кабинет обещава подобен закон, да видим дали до 2021 г. ще стане факт. 

Осигуряване на институционална подкрепа и електронизация на администрирането в отрасъла за облекчаване на администртивните процедури и осигуряване на прозрачно, достъпно, обективно и ефективно управление на административните процеси.

Ще се въведе единен електронен регистър на земеделските имоти и земеделските стопани.

Ще се създаде и единна електронна платформа за управление на земите от общинския и държавния поземлен фонд – отдаване под аренда и продажба от МЗХГ и общините. Електронна идентификация и електронно здравеопазване на животните.

Изграждане на единна информационна система в сектор „Земеделие“ в съответствие със стратегическите цели дефинирани в „Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2014-2020 г.“.

Стабилно развитие на хранителния сектор

С приемането на нов Закон за храните ще бъде опростена правната рамка ище се гарантира защитата на потребителите чрез предлагане на пазара на безопасни храни и намаляване на сивия сектор при производството, преработката и дистрибуцията на храни.

Насърчаване на българските потребители да правят информиран избор на хранителни продукти. Укрепване ролята на производителите по веригата на предлагане на храни.

Ще има активна работа сред бизнеса за насърчаване на използването на суровини, произведени на територията на страната.

Целта е да се увеличи делът на произведените в България храни, предлагани в търговската мрежа, да се стимулират добрите и да се ограничатнелоялните търговски практики по веригата на доставки на храни.

Подобряване на възможностите за представяне и предлагане в търговските обекти на български храни, произведени по БДС (утвърдени или браншови стандарти), както и храни и вина със защитено географско указание или защитено наименование за произход.

Подпомагане реализацията на българските сезонни плодове и зеленчуци чрез създаване на по-гъвкави възможности за достъп и предлагане в търговските вериги.

Създаване на механизми за защита и компенсации на производителите при фалит на търговска верига.

Засилване ролята на държавата за подкрепа на износа на земеделски продукти от страната посредством експертно-административна и техническа помощ.

Създаване на възможности за изграждане на фермерски пазари на територията на общините, които да скъсят пътя на произведените земеделски продукти до крайния потребител.

Устойчиво и многофункционално управление на горите

Устойчиво ползване на дървесина чрез редуциране ползването от зрелите гори съобразно целите и режимите на стопанистване и увеличаване на отгледните грижи за младите насаждения.

Приоритетно провеждане на санитарните и защитни лесовъдски мероприятия за поддържане на доброто здравословно състояние в горите. Постепенно редуциране на нивата на ползване на дървесина от зрелите гори въз основа на извършена национална и частични инвентаризации.

Увеличаване на обема на отгледните сечи за подобряване състоянието на младите гори и развитие на зелената икономика.

Подкрепа за развитието на изоставащите и подобряване на качеството на живот в горските региони, чрез подобряване условията за развитие на малкия и средния бизнес в горската индустрия (дърводобив и дървопреработване).

Продължаване на мерките за преференциално предоставяне на дървесна суровина на български и местни преработватели с цел подкрепа на националната горска индустрия. Стимулиране на дългосрочното договаряне.

Увеличаване дела на продажбите на дървесина от обществените гори чрез електронен търг.  Устойчиво поддържане, опазване и увеличаване на горските ресурси в страната. Подобряване пожарната безопасност в горите чрез завършване на единна система за противопожарно видеонаблюдение в горските територии.

Опит да се привлекат повече инвестиции в сектора и да се приложат повече лесовъдски грижи за възстановяване на уязвими и увредени горски площи. Увеличаване ефективността и ефикасността на управление на обществените гори за развитие на национална зелена икономика и модерна горска индустрия.

Увеличаване на ефективността и рентабилността на горските дейности в държавните гори чрез инвестиции в модерна природощадяща техника, засилване на научните изследвания и въвеждане на иновативни технологии в горския сектор.

По-нататъшно разнообразяване на приходите от горската система, основана на развитие на производството на биопродукти, производство на енергия от горска биомаса, развитие на планински спорт и видове туризъм, като относителният им дял нарасне със 100% до 2020 г.

Уcъвъpшeнcтвaнe нa пpeвeнциятa и ĸoнтpoлa зa oпaзвaнe нa гopитe.

Иницииране на промени в Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания, които да доведат до:

· Подобряване на работата по отношение на налагането и изпълнението на наказания за незаконни дейности в горите и в ловното стопанство.

· Нормативно регламентиране на наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото”, което да се прилага алтернативно на наказанието „глоба” за лица, които нямат възможност да заплатят наложената им глоба за извършени 75 нарушения в горите.

· Квалифициране като престъпление на случаите при извършване на повторно нарушение в горите след наложено административно наказание. Мярка 653: Реорганизация на структурата на ИАГ, повишаване на възнагражденията на регионалните звена за сметка на редукция на администрация и прехвърляне на отговорности върху охраната на държавни горски предприятия (ДГП). Мярка 654: Реализация на изготвените проекти за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за МВР, Наказателния кодекс и др., с цел превенция за недопускане на пожари, както и увеличаване отговорността на земеделските стопани за опазване на околната среда.

Развитие на ловното стопанство и опазване на дивечовите запаси

Създаване на нов Закон за опазване на дивеча и лова, който отговаря на съвременните предизвикателства пред ловното дело, ловния спорт и с грижа за дивечовите популации. Превръщане на България в европейски център за превенция и борба със заболяванията по дивеча, чрез сътрудничество с CIC (международен съвет за опазване на дивеча), EFSA (европейска агенция по безопасност на храните), ДГП и националните ловни сдружения до края на 2018 г.

Въвеждане на концепция за плащане на екосистемни услуги от горите чрез областните планове за развитие на горските територии и наредбата по чл. 249 от Закона за горите Мярка 657: Остойностяване на екосистемните услуги и осигуряване на усвояване на средства от ЕС за компенсация на собствениците на гори в Натура 2000, чрез въвеждане на Наредба по чл. 249 от Закона за горите до края на 2018 г. и стартиране на мярка 15 от ПРСР.

Картиране и допълване на мрежата на стари гори, гори с висока консервационна стойност, рекреационни и защитни гори (на първо място полезащитното залесяване), с цел подпомагане на политиките в сферата на биоразнообразието и превенция от бедствия до 2020 г.

Развитие на сектор „Рибарство и аквакултури“

Опазване на ресурсите и запазване на екосистемите в Черно море. Подготовка и прилагане на програма за научни изследвания за ефектите от стопанския риболов върху екосистемите в Черно море. Активна превенция на нелегалния, нерегулиран и недеклариран улов, включително и чрез въвеждане на модерни технологии за отдалечен мониторинг на риболовните съдове.

Внедряване на иновативни технологии за събиране на информация на борда на кораба, с цел облекчаване на операторите при попълване на документите за улов. Осигуряване на публичност по отношение на издадените лицензи за стопански риболов и установените нарушения.

Подкрепа за внедряване на риболовни уреди с намален негативен ефект върху морските екосистеми.

Конкурентноспособен и устойчив рибарски сектор

Подобряване на условията за разтоварване и акостиране на рибарските кораби. Подпомагане на инициативите за инвестиции за съхранение на борда на кораба, собствена преработка и реализация на уловите.

Ефективно усвояване на публичния ресурс по мерките от Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 г.

Защита на интересите на българския риболовен сектор в рамките на страните от Черноморския регион.

Активна позиция в рамките на диалога с Европейската комисия, Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Консултативния съвет по рибарство за Черно море.

Устойчиво развитие на дребномащабния риболов в Черно море и река Дунав. Подпомагане на инициативите за инвестиции за безопасност на труда на борда на корабите и лодките в сегмента.

Подпомагане на инициативите за диверсификация на доходите и осигуряване на възможности за повишаване на добавената стойност от рибарската дейност.

Конкурентоспособни и устойчиви аквакултурни стопанства.Подпомагане на инициативите за инвестиции за изграждане и модернизация на аквакултурни стопанства.

Облекчаване на административните процедури по регистрация и отчитане на дейността на аквакултурните стопанства.

Стимулиране на трансфера на знания от научните организации и университетите към бизнес операторите.

Подкрепа за създаването на интегрирани стопанства с възможност за първична преработка на продукти от аквакултура.

Ефективно използване на водните ресурси за отглеждане на риба.Стимулиране на диверсификацията на видовете, отглеждани в аквакултурните стопанства, както и въвеждане на иновативни методи за интензивно отглеждане на ценни видове риба и  водни организми.


Comments are closed.