Роженският събор

Роженският събор

Валя Балканска: Организаторът на Роженския събор оскуба народа,мисли само за джоба и парата!

29 Jul, 2016

11Голямата ни родопска певица Валя Балканска е на върха на възмущението си и в изблик на силна емоция и болка, заяви, че няма да участва повече на традиционния ежегоден Роженски събор. Причината за гнева й е решението съборът да се комерсиализира. Тази година на Рожен се събраха над 200 000 души, празникът обаче, нямал нищо общо с първоначалния замисъл. „Какво беше Рожен в началото? Това бяха родови срещи на родопчани. А сега няма нищо общо с Родопите”, бе повече от директна Балканска, чието последно изпълнение посетителите на събора чуха вечерта на 16 юли. „Рожен 2016” беше анонсиран от организаторите си от фондация „Наследство в бъдещето” и сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето” като събор на народното творчество и животновъдството. Изложба на животни обаче нямаше поради ограниченията, наложени от ветеринарните власти заради болестта нодуларен дерматит. За сметка на това на поляните се въртяха чевермета и цвърчаха скари, а хората масово се възмущаваха от космическите цени, които са били принуждавани да плащат. За пример – пилешките пържоли вървели по 12 лева, тройка кебапчета за 10, а кило чеверме за 60 лева! Цените са почти двойни на миналогодишните, недоволстват посетителите и добавят, че печалбарството е на път да погуби хубавата инициатива.

Пред „ШОУ” Валя Балканска излива емоцията си така, както го прави и когато пее магическите родопски песни – без да пести нищо от себе си, с цяла душа!

– Валя, по-възмутена не съм ви виждала досега. Казвате даже, че сте отвратена от тазгодишното издание на традиционния събор в Рожен. Че е пределно комерсиализиран! Какво се случи по-точно?
– Много съм възмутена и разочарована! Не желая човек от другаде да дойде и да ми прави Рожен! Държа да си го правим родопчани, смоленчани, такава е традицията, а всички могат да дойдат на събора, да участват. Това е събор на родови срещи, на хора, на идеи. И въпросният човек (Симеон Караколев, организатор от сдружение „Национален събор”, бел. ред), след като чул и прочел тези мои думи, ми се обажда й казва: „Какво съм направил, кажи? Миналата година съм теглил 240 000 лв. кредит, за да си покрия всичко!” Отвърнах му – като си теглил 240 хиляди, защо не дойдеш да ме погледнеш в очите и да ми го кажеш така, а не по телефона?! Защото, ако ти си теглил 240 000 – ще дойдеш ли да повториш още веднъж събора? Другото, което ме възмути до дъното на душата – чета в един вестник,

че съм мислела само за хонорарите, коя съм аз?!

Нека да попитам в цяла България, където съм ходила, където съм пяла – какви хонорари съм взела аз? Какви хонорари вземам? А защо и Петър Стоянов се отказа от събора? Правеше събора за чудо и приказ, но сега, с появата на тези алчни хора, които все не могат да си поделят парите, се оттегли, защото накрая него набедиха. Този човек дойде и измами хората, които му предоставиха земята, на която да настанява хората! Можеш ли ти за земя от 3 до 5 квадрата за 3 дена на човек да искаш 10 000 лв. наем??!

Родопчанин, който от години идва на събора, бе толкова възмутен, че каза – „Ти да искаш моят крак да стъпи още веднъж на Рожен, сине – никога! За нещо, което струва 1000 лева – ти да искаш 10 000!” Грозна, изключително грозна картина се получи! Не, аз не се сърдя на никого, на никого – но не мога да понасям това – как един си пълни гушката, а този беден народ постоянно е ощетяван и тормозен! Не да пишат как и какви хонорари съм взела – аз от него нищо не съм взела, не ми е плащал! Този човек е измамник, само мами и лъже хората! Колко хора бяха дошли, ако знаете… бяха докарали дори детенце на четири месеца с думите:

„Лельо Валя, за тебе сме дошли!”

И какво?!? Този човек само хонорари и пари го интересуват! Значи миналата година бил теглил 240 000 и сега какво – тази година дошъл да си ги събере ли?!

– Колко годишна е вече традицията на Роженския събор?
– През 1961 г. съм стъпила за първи път на Рожен. И не съм пропускала! Тази и миналата година комерсиализирането бе пълно. А Рожен е като рожден ден. Тук е била границата – от другата страна ние сме били вече в турска територия, но са успели да издействат да остане Рожен, за да могат да се срещат хората, да се видят.

– Всъщност хонорарите за вас май никога не са били приоритет на този събор?
– Та ние сме били без хонорари. Миналата година същият този човек на 400 гайдари как не даде поне по една вода, припадаха дечицата от топлото. Може ли водата там да е по 2 лева?! Да не говоря за скарата, космически цени – а тия хора не могат да остават по цял ден без храна и вода, нали?! Няма да мълча, много хора ми се обадиха да ми кажат „Евала, лельо Вале, шапка ти сваляме, че не мълчиш!” Няма да мълча! Не съм взимала от неговите пари, работя си в двора и ако имам – ще ям, ако не – ще седя гладна, но от такъв човек няма да взема!

– Вашият глас предизвиква респект и е нелепо да се измерва само във финикийски знаци…
– Да, но аз съм била нищо, търсела съм само хонорарите. За вас не е така, защото разбирате за какво става дума, а този човек само гледа джоба и парата си! Позволи си да оскверни такава дългогодишна традиция на хората.

– Колко надалеч се чува гласът ви?
– Не мога да кажа с точност. Навремето ме питаха дали са ми измервани децибелите на гласа, но не знам. Преди повече от 30 години, когато се строеше новият център на Смолян, чувам един мъжки глас отдолу (Валя живее в малка ферма над града – бел.ред.).

Викам си, нито ме знаеш, нито те зная кой си. И запях отгоре, а той пее отдолу. Какво нещо се случи в пространството, в простора с тия гласове, не мога да ви опиша! Но в момента карам 76 – открих и закрих Рожен. И ако ще го правим родопчани, пак ще се кача и пак ще съм там, за да пея, иначе нямам желание. Аз съм израснала в Смолян, в ансамбъла, там станах човек – и винаги съм имала подкрепата на община Смолян, почетен гражданин съм. Навремето първа получих и званието „заслужил артист”. Общината винаги ме е уважавала, не съм поругана – но сега много ме подразни тоя човек, че просто оскуба народа!

– Скандалът избухна много бързо, но ме интересува – имахте ли след това с този човек поне един частен разговор, в който да се изясните? Получихте ли някакво извинение за по-острите думи към себе си?
– Вечерта преди откриването на събора, когато трябваше заедно с едно момиченце да се качим и да запеем „Дельо хайдутин”, той ми се обажда. Вече бях легнала. „Лельо Валя, извинявай, късничко е, ама обадиха ли ти се за Рожен?” – ставаше въпрос за поканата за събора. Нито дума за репликите, свързани с хонорари и тем подобни. Какво извинение, та той ме пита какво е направил, какво комерсиално съм видяла в постъпката му?! Правен бил съборът и минали години от неродопчани…брееей! Помня, когато Стефан Мушатов прави картата на България от костюми – на сцената, без даже да има такава организация. Но така го направи, че имаше красота, дух. А сега минаха гайдите, свирнаха, качихме се ние, попяхме малко и се почна с индивидуалните изпълнители… Нямаше я картата на България – така, че целият Рожен да звучи! Толкова щеше да е красиво! Но… не би! Гледаше си той парата и това е!

– Хонорарите не само за роженския събор, но и изобщо в живота, не са ваш приоритет, права ли съм?
– Много пъти съм казвала и на Петьо, моя гайдар – „Аз от общината пари не искам. А ако взема – ще ги дам на някого!” Навремето, когато ми направиха звезда в Алеята на славата, знаете ли какво ми казаха. Предложиха ми да дойде лимузина да ме вземе от Смолян, да ме закара за церемонията, пък после да ме върне обратно. Рекох им: „Как така, бе! Това е страшен харчлък! Това харчене къде отива?! Ами дайте ги тия пари на някое болно дете, аз ще се кача на автобуса и ще дойда за 50 лв.”. В крайна сметка отказах лимузината, отидохме и се върнахме с колата на Петьо. Да не съм принцеса, бе!

– Ако всички хора разсъждаваха като вас, България щеше да е съвсем различна държава…
– Не мога да се примиря просто с това безумие… Те се учудиха на реакцията ми, но това е положението. Всеки е роден от родител. Всеки трябва да преценява докъде му е сянката и докъде може да прескочи. Аз имам вяра в себе си, страдам за целия български народ. Пътувам много и ги виждам – душички мили…

– Родителите ли ви дадоха това възпитание?
– Знаете ли, не е само от родителите, въпреки че те са много важни. А аз съм расла при втори баща, защото моят баща е убит на 2 ноември 1944 г. Майка ми е бременна в този момент. По принуда се жени за втория ми баща. Имам още две сестри и един брат, но ние не сме се делили, защото сме лежали в един корем. Обичаме се много всички. Баща ми свиреше много хубаво на кавал, пееше хубаво, майка ми също умееше да пее прекрасно. Имах и много добър учител навремето – и когато слушаш и родителите, и учителя, ставаш човек. Те сеят семето занапред!

Не съм имала детство

Всичкото ми е минало в труд, в работа.

Навеждала съм глава пред стари хора, когато ги срещах на улицата, преди да кажа „добър ден, как сте?”. Моята песен лети в Космоса – с поправката от стара жена! Защото тогава тя ми направи една корекция и аз я послушах. Винаги човек трябва да се вслушва в съветите, които получава. Затова и често казвам – има нещо фатално в родопската песен – и всеки сам трябва да си отговори какво е то.

– Коя е тази стара жена и открихте ли за себе си кое е фаталното в родопската песен?
– Когато преди години бях в Злагоград, с ансамбъла, последна солистка – изпях песента, преоблякохме се и си тръгваме. И на една портичка стои една баба – прегърбена, дребничка. Казвам: „Добър вечер, бабо, чакаш ли някого, търсиш ли някого, хареса ли ти песента?”, а тя отвръща: „Чакам, чакам певицата, която изпя „Дельовата”, и аз като чух малко се стъписах, стреснах се. Но признах, че това съм аз, явно имаше нещо да ми казва, исках да знам къде греша. „Ти я пееш хубавко, но не по нашенски. Трябва малко по-височко…”. Показа ми как и оттам вече така започнах да я изпълнявам. Тази височина се оказа фаталното място. Оттам всичко се промени. Има една стара поговорка – когато човек е лапнал повечко, повечко знае – вслушай се! Затова обичам да се вслушвам, много пъти питам – къде греша, кажете ми, не се обиждам, когато ме поправите, напротив, ще ставам по-добра. А когато продължаваш и грешиш, това е лош път.

– А какво правите днес, когато натрупахте в душата такова силно разочарование? Кой ви помага? Пак ли Родопите?..
– Трудът и Родопите. Онзи ден, когато този човек ми се обади по телефона, за да ми каже, че е теглил тези 240 000 лева, знаете ли какво ми идеше да направя… Ако беше покрай мен, не знам какво щях да му направя! Побеснях! Не можех да си го побера в главата.Бях в гората, събирах си съчки за едни малинки, които си бях набрала – да ги заваря. Не се срамувам от труда, каквото и да ми се наложи да работя. И копая, и дърва сека, трудът не ме плаши – той е образование! Да можеш да правиш нещо. И съм тъкала, и плела, и бродирала – и сега чета една книга „Угасналата звезда” – как си погубваме таланта заради такива тъпаци, които не знаят какво е името България! Знаете ли, съвсем скоро се върнахме и от Щатите, бяхме там почти 40 дни. Направихме концерт в Конгресната библиотека във Вашингтон – която е нещо огромно. Записаха целия концерт – а четиримата, които записваха – всеки от тях беше с по 4-5 „Грами”. А накрая шефът на библиотеката дойде при нас и каза, че прави това с риск от уволнение – извади златната плоча – дубликат и ни я подаде в ръцете, да я подържим. И сега тоя тук ще ми каже, че аз търся хонорари! Миличка, устата ми беше цялата в херпеси от яд и болка. И в крайна сметка отидох в Рожен и се качих на сцената заради хората, заради Община Смолян, а не заради него! На 76 години съм и публиката ми викаше „Още, още” – на никого не викна тези думи… Не се хваля, но обичам хората и хората ме обичат, това е.

– Правели ли са опит през годините да ви политизират?
– Винаги съм казвала, че от политика не се интересувам, не съм искала към никоя партия да бъда. Опитвали са се, да. А аз съм ходила по такива концерти някога, когато наистина имах нужда, само защото тогава издържах студенти. Но не съм се пазарила нито веднъж. Казвам –не искам да ме кичите с политици с президенти, с тия, с ония – аз пея на народ, а пред мен не знам дали е син, зелен, бял, червен. Заставам, свършвам си работата, слизам и си тръгвам. Не ме интересува кой какъв е отпред! Можеш ли да дойдеш и да кажеш: „Аз съм от червените!”, ааа, щом си от червените, махай се?! Не може! Човекът е дошъл, защото му е приятно да чуе – пък вътре в душата на никого не можеш да бръкнеш, да видиш какъв е!

– Кое е най-голямото признание за вас днес?
– Всичкото уважение, което имам от народа. Дори в града, в Смолян, като тръгна и внучка ми казва: „Бабо, мен ме е яд, като тръгна с теб – ти вървиш и главата ти прилича на часовник – „здравей-здрасти” и въртиш главата ту в едната, ту в другата страна, не можем да те дочакаме”. Веднъж даже като слязохме в града, една циганка ме пресреща с думите:

„Како, много хубаво пееш, ма, искаш ли боровинки да те почерпя, да ти донеса?”, отвърнах: „Не, мила, нямам време да ги правя тези боровинки” и се усмихнах вътрешно с думите „Брей, почерпка от циганин”. Обичам хората, не ги деля. Но аз тъпча българска земя! Български хляб ям! Свято! Живея в малко ранчо, защото обичам да работя. Като отида в апартамента и трябва да изляза на терасата и да ми вържат ръцете, да стоя като вързан кон ли?! Какво да правя там?!

– Някога до този момент мина ли ви мисълта да се устроите извън България?
– Никога! Никога не искам огнището да ми изстива, трябва да поддържам, докато съм жива, огъня. Аз съм стълбът над моето семейство засега. Мъжът ми, лека му пръст, вече 14 години ми помага Отгоре. Нито децата са ме оставили сама, нито нищо. Не съм преспивала още съвсем сама, винаги има някой около мен, с изключение на хотелите, когато пътувам. Сега се сещам и за още един спомен – преди години, когато бяхме в Япония, беше точно след като се бе случило жестокото цунами. Всичко там беше сравнено със земята. Направихме 9 концерта и не взехме нито един лев –защото дарихме хонорарите от всичките концерти на японците. Тоя народ там, след това цунами, беше опустошен! После бяхме в Конго, в Китай… за пари ли съм ходила?! Защо не ме попитат какви пари съм взела! Когато ходя някъде, не искам пари – ако ми дадат, ще ги взема, но няма да кажа преди това „ще дойда, ако ми платите”. Тази дума я нямам! Благодаря на Бога, че съм още жива и здрава, и каквото съм прекарала, и изтърпяла, минало е, Господ ме държи още на крака – и работя.

– Научили сте най-важните уроци в живота. Желая ви здраве и дълъг живот, и другата година съборът в Рожен да ви изненада приятно!
– Амин, дай Боже – от твоята уста в Божиите уши! Благодаря сърдечно! Лошото покрай ушите и по реките, а пък доброто – при тебе! Господ има Отгоре – и който е човек със сърце и душа, и носи вярата в себе си, ще постигне доброто. Аз още уча, опитвам се, старая се. Предавам и на снахата, и на внуците. Всички много ги обичам.

Често говори с мъжа си в сънищата

Мъжът ми много ми е дал. Не ме е спрял – от нищо. И да, много често го сънувам, наистина. Разговаряме си. Онази вечер дори – дойде и вика „Отвори ми вратата! Но и да не отвориш, ще си вляза…”, и аз се стреснах, и събудих. Но често си говорим в съня. И се моля, където и да е, Господ да му е отредил най-хубавото крайче! И майка ми, и баща ми, много са ми дали. Майка ми, когато вземеше  вретеното като малка, и видеше, че лошо го правя, и ме удряше в ръцете с думите: „Ти домакиня ли ще ставаш, или ще си играеш с това?”. Научи ме и да тъка, и да преда, и да плета. Когато на втория ми баща му изгоря къщата до основи, ние нямахме дори чорапки на краката. И майка ми тогава ми каза – сядай сега тук и да те науча да си плетеш чорапки, защото ходехме с вълнени плетени чорапи, спомня си голямата певица.


ДОСИЕ

Валя Балканска е родена на 8 януари 1942 г. в Лъкът, махала над с. Арда, Смолянско. През 1977 г. нейна песен излетя със станциите „Вояджър-1” и „Вояджър-2” в междузвездните пространства. Валя Балканска е награждавана с орден „Стара планина” (2002 г.), с олимпийската награда на Първата олимпиада по изкуствата в Лос Анджелис (1997 г.) и много други. ЮНЕСКО пък, я обяви за гражданин на света! От вече над 14 години тя пее под съпровода на своя любим гайдар Петър Янев – една от емблемите на Родопа планина. Той е и член на Организационния комитет на гайдарското надсвирване в с. Гела.

Едно интервю на Анелия ПОПОВА


Comments are closed.