Каракачанска овца

Каракачанска овца

karakachanska ovcaКаракачанската овца е най-старата порода на Балканския полуостров, която се използва за добив на вълна, мляко и месо. Тя е широко разпространена в планинските и полупланински райони на страната. Създадена е чрез народна селекция. Тя в генетично най-близката порода до дивия представител Ovis ammon musimom. Важна особеност на породата е издръжливостта ú на неблагоприятни климатични условия и високата резистентност към заболявания.

Животните са дребни с компактно телосложение, с жив темперамент, енергични и подвижни, способни да извършват значителни преходи. Овцете са безроги, а кочовете рогати. Опашката е къса и тънка. Руното е отворено с фетилест строеж, а вълната е остра, смесена и груба.

Дължината на вълната достига до 35 см., а рандемана е 60 %. Вълнодобива е 2,5 – 3 кг. при овцете майки, а при кочовете достига до 4 кг. Лактационната млечност варира от 60 до 85 литра. Живата маса на овцете майки е 30 -35 кг, а на кочовете – 40- 45 кг. Биологичната плодовитост е 105%.