Каракачански кон

Каракачански кон

Каракачанският кон е Балкански ендимит. Тази порода е най-типичния представител на местния примитивен кон, поради консервативните животновъдни традиции на странстващите пастири, наречени Каракачани. Цялото им животновъдство е било подчинено на един строг принцип – получаване на продукция изключително за сметка на природните дадености и единствената храна на конете през цялата година е била пашата. Изключително са невзискателни към условията на външната среда и храненето, с пословична издръжливост и работоспособност. Въпреки оскъдното хранене изглеждат добре охранени (пасищна кондиция), поради добрата замускуленост.

Характерният цвят е кестенявият, често – сивият и по-рядко – черният и алестият. В екстериорно отношение той е с продълговата глава, широко чело и прав профил на лицето. Шията е къса и мускулеста. Холката е ниска, а гърбът широк и слабо вдаден, което е характерно за повечето планински коне. Височината на жребците при холката е 130 – 138 см., а на кобилите – 128 – 136 см. Поясницата е широка, добре свързана с крупата, която е масивна, понякога раздвоена и много добре замускулена. Гръдният кош е добре развит, със засводени ребра. Коремът е обемист и леко увиснал. Крайниците са къси, здрави, правилно поставени и със здрави копита. Типично за външния вид на Карачанските коне е много дългата и богата грива на челото и шията и дългата, достигаща почти до земята опашка.

Каракачанският кон се използва основно за носене на товари, но се използва и за езда. По темперамент е с добър нрав и се привързва към своя стопанин.

Според Желев и сътр. през 2008 броят на конете е 870 в това число 150 кобили майки и всичко коне под селекционен контрол – 330 броя. Желев и сътр. обобщават, че Каракачанският кон е планински товарен кон. Пригоден е сам да открива храната си, като оползотворява целогодишно растителност при крайно неблагобриятен състав.

Конете от породата днес се отглеждат свободно в планината на табуни (хергелета), като подхранването на животните е само със сол. Табуните наброяват от 10 до 35 кобили майки с кончетата и жребец пастир, който се явява пазач на стадото и запложда кобилите.